31.08.2008 г., 20:21

В лодката на Любовта

984 0 13
"Първа радост - радост, че те има,
втора радост - радост да те видя,
трета радост - радост да те любя!"
Ангар


Слънце мило, моя свидна радост,
искам всеки кът със теб да стопля,
но това за мене не е редно,
а за тебе, Слънчице, е вредно.
Вятърът от ревност лудо вие,
в черен облак иска да те скрие,
да те скрие и да те затрие.
Ако искаш аз да се разлиствам,
да цъфтя и да блестя от злато,
в топло време не ори Земята.

Колко е бъбрива тишината!

Слънце мило, моя свидна радост,
в златна лодка плавай, плавай, плавай...

Ной с ковчега е спасил Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С толкова много любов е писан този стих,че просто съм сигурна,че на този на който е посветен със сигурност го заслужава.

    Поздрави Златенце!
  • Благодаря, нежна mariniki (Магдалена Костадинова) !
    Съгласна съм с твоя прекрасен коментар.
    Благодаря и на теб,tania72_1972@abv.bg
    Сигурна съм, че на лирическия ще му е приятно, че сте харесали стиха,
    така както е приятно и на мене!
  • Чудесен стих!!!Поздравления!!!
  • трите радости на Ангар...и твоят красив стих...поетична наслада...!
    с обич, ЗЛАТНО ЦВЕТЕ.
  • "Колко е бъбрива тишината!" - Повтарям се, но грабва!
    Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...