Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро
и лебед в далечината, и тишина.
Поезия на мечтата, а аз я нося,
страхувам се от водата
и плача...
© Йоана Всички права запазени