Хумористична поезия
Па рекох вчера в магазина да отида,
на бабата да купя прясно мляко,
а пенсията е малка, все не стига
и стотинките във джоба тракат.
А продавачката любезно се усмихва,
па барем млад съм, че да и се сложа.
И вместо лев, копнежност да ми иска.
Мечти, мечти... И тая дърта кожа...
От магазина тръгнах тъжен си, смирен,
че отлетели са годините с дъха на лято,
но поне доволен съм,че с бабата барем ...