Хумористична поезия
Па рекох вчера в магазина да отида,
на бабата да купя прясно мляко,
а пенсията е малка, все не стига
и стотинките във джоба тракат.
А продавачката любезно се усмихва,
па барем млад съм, че да и се сложа.
И вместо лев, копнежност да ми иска.
Мечти, мечти... И тая дърта кожа...
От магазина тръгнах тъжен си, смирен,
че отлетели са годините с дъха на лято,
но поне доволен съм,че с бабата барем
ще хапнем вкъщи топло прясно мляко.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Подаряваш усмивки!