В малкия град с булевардно кафе
Едно тъжно момче гали с трепет пеещи струни,
а в горкото сърце, невидими плачат нестихващи бури.
Беше самотно момче, което със своята стара китара
успя да усмихне всяко сърце и да му върне куража.
В малкият град, с тесните уличи и булевардно кафе
всеки казваше: Той е Lucky Solo - прекрасно момче.
Един ден в градчето пристигна непозната жена,
не беше красавица чудна, но с усмивка-мечта.
След дългия път уморена в кафето тя седна
но една китара я просълзи със своята нежност.
В малкият град, с тесните уличи и булевардно кафе
с душа свиреше Lucky Solo - прекрасно момче.
Беше ден като всички останали, а може би - не.
В малкия град, с тесните улички, в булевардно кафе
една жена отпиваше от кафето си слушайки
най- нежната песен на Lucky Solo - прекрасно момче.
А, когато си тръгна, на малката маса за кафе
беше оставила текст на книжна салфетка
с молба: ”Изпей я, моля те, непознато момче!
Това е съдбата ми – обич и грях непростим.
Аз някога изоставих единственият си син!
В малкият град, с тесните уличи и булевардно кафе
Lucky Solo пееше песен за изоставеното дете…
Ж. Д. -Lucky
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
Благодаря на всички за прочита и добрите думи. Една китара рисуваше с гласа си картини, аз опитах да ги пресъздам в стих. Вероятно би могло да се получи песен, но за съжаление, аз не разбирам от музика. Ще ми се да чуя мнението на музикант.
