Под кожата ми неизбежно впита,
и бомба атомна не би могла да те отмести,
и с всяка глътка, с всеки литър,
с кръвта ми алена се смесваш,
и как ли бих могъл да те измъкна,
като по-дълбоко те засявам,
отминала си, вече мътна,
а за теб да мисля продължавам,
продължаваш да изпълваш дните,
но не със блясък, а със ехо,
отекваш някъде навътре,
в ума ли си, или в сърцето? ...