dodic (Деян Димитров)
266 1705
Apr 7, 2007, 10:30 AM

В мен отекваш 

  Poetry
622 0 6
 

Под кожата ми неизбежно впита,

и бомба атомна не би могла да те отмести,

и с всяка глътка, с всеки литър,

с кръвта ми алена се смесваш,

и как ли бих могъл да те измъкна,

като по-дълбоко те засявам,

отминала си, вече мътна,

а за теб да мисля продължавам,

продължаваш да изпълваш дните,

но не със блясък, а със ехо,

отекваш някъде навътре,

в ума ли си, или в сърцето?

И как след толкова години,

оставаш в мене толкоз прясна,

криеш се в душевните ми дълбини,

и в нощите изплуваш с крясък,

разпукваш с образа си мисълта ми,

и немощна към тебе я притегляш,

и нищо друго не остава,

освен следата ти да следвам,

а тя отвежда ме обратно,

в един живот изтлял отдавна,

и става във гърди ми хладно,

и толкова ми прималява,

а ти не спираш да ме влачиш,

дорде не сепна се, въздъхна,

и сън от уморените клепачи,

във тъмното със шум изхвръкне,

едва тогава ме оставяш,

и пак зариваш се навътре,

и мислите се сънено прозяват,

в съзнаниeто ми, дорде се съмне.

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??