Елиза13 (Мария)
238 840
5.05.2019 г., 21:57 ч.

В мига на тишината 

  Поезия
417 2 3

Притеглена от шепота на тишината

в милувката ѝ нежна ще се скрия.

Мигът отдалечава плясъка на суетата,

в зелените дихания, дървесни ще се вшия.

 

Почивам си в мига от белега на сивото,

начупват се погрешни ежедневности.

И мъдрост лее се от думите на Милостивия,

засища Той, дълбоки истини и нежности.

 

А те не са логични, предсказуеми,

но нека този свят ги оцветява както иска.

Ти избор мой си до последното „безумие”.

А аз съм твоя до мига без бряг изплискан.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за топлината ти, Кате! Радвам се,че скромния ми стих ти е харесал! Бъди благословена!
    Благодаря ,Руми! Удоволствието е мое, когато те видя на страничката си!
    Пожелавам ви слънчево настроение хубави момичета!
  • Обичам миговете тишина и при теб открих един такъв! Красив, нежен и толкова необходим! Мария, благодаря ти, че на твоята страничка винаги намирам по нещо ценно за себе си!
  • Много ми хареса стиха ти, Мария!Поздравления!
Предложения
: ??:??