Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото,
начупват се погрешни ежедневности.
И мъдрост лее се от думите на Милостивия,
засища Той, дълбоки истини и нежности.
А те не са логични, предсказуеми,
но нека този свят ги оцветява както иска.
Ти избор мой си до последното „безумие”.
А аз съм твоя до мига без бряг изплискан.