Елиза13 (Мария)
238 840
May 5, 2019, 9:57 PM

В мига на тишината 

  Poetry
416 2 3

Притеглена от шепота на тишината

в милувката ѝ нежна ще се скрия.

Мигът отдалечава плясъка на суетата,

в зелените дихания, дървесни ще се вшия.

 

Почивам си в мига от белега на сивото,

начупват се погрешни ежедневности.

И мъдрост лее се от думите на Милостивия,

засища Той, дълбоки истини и нежности.

 

А те не са логични, предсказуеми,

но нека този свят ги оцветява както иска.

Ти избор мой си до последното „безумие”.

А аз съм твоя до мига без бряг изплискан.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за топлината ти, Кате! Радвам се,че скромния ми стих ти е харесал! Бъди благословена!
    Благодаря ,Руми! Удоволствието е мое, когато те видя на страничката си!
    Пожелавам ви слънчево настроение хубави момичета!
  • Обичам миговете тишина и при теб открих един такъв! Красив, нежен и толкова необходим! Мария, благодаря ти, че на твоята страничка винаги намирам по нещо ценно за себе си!
  • Много ми хареса стиха ти, Мария!Поздравления!
Random works
: ??:??