15.01.2021 г., 16:55  

В Минералната Баня

1.1K 6 18

Край шубраците в гората,

сред студената река,

малка рибка - под водата

потреперваше с уста!

 

Тя се готвеше да скочи -

над отвесните скали -

в топло вирче да прескочи,

оградено със стени

 

от зелени - мокри клонки

и подгизнали дърва.

С тежки каменни отломки,

малко шума и трева.

 

Но наблизо, край върбата

се спотайваше Лисан!

С дълга въдица в ръката

бе намислил хитър план:

 

Всички рибки да премята

уж над “малката” скала,

и да готви с тях в тревата

вкусна рибена чорба!

 

Рибката - разгледа бента

със главата над вода,

и разбра, че във момента

е пред истинска беда:

 

Невъзможен - бе отскока

към миришещия вир!

Там скалата - бе висока,

по-голяма от Памир!

 

Тя реши - да се възползва

от добрия, мил Лисан.

Дръпна лъскавата корда...

и попадна във капан!

 

Падна - право във ръцете

на големия хитрец!

И направо - през хрилете

бе нанизана в конец!

 

Взе да диша малко трудно,

но от стреса се съвзе.

И пред Лиско, някак чудно

почна хитро да преде:

 

Аз съм малка, слаба рибка,

и не ставам за курбан.

Знам, сред тинята, колибка

на един голям шаран!

 

Ако скочиш с мен във вира,

в минералната вода,

ще го спипаш в язовира

за голямата глава!

 

Лиско, беше много хитър,

и с огромен апетит!

Много дълго - не разпитва.

За секунди бе навит!

 

Пусна рибката да плува -

да подиша свобода!

Да покаже - с кой зимува,

днес, шаранът под вода!

 

Припна, рибката в реката,

стигна гъстия шубрак.

И събуди - под водата

стар, огромен, речен рак!

 

Със тревога му разказа

тя за хитрия Лисан.

И с опашка - му показа

този алчен грубиян!

 

Ракът - страшно се ядоса,

мерна Лиско на брега.

Щом - водата той докосна

го защипа за крака!

 

В храсталака го замъкна,

там нахока го добре!

Лиско... целият помръкна,

с глас започна да реве:

 

Стига! Стига! Обещавам!

Няма рибки да ловя!

Всеки ден ще ги гощавам

със комари през деня!

 

Няма вече  -  да ги мамя!

Ще ги пазя в този вир!

В Минералната ни Баня

ще играем всички в мир!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Януари

2021 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам да пиша детска поезия, Иржи! ❤️
  • Май се готвиш за втора детска книжка! Набираш скорост, Юри!
  • Благодаря ти, Георги! 😊
  • Дени, прецакват ме през зимата! Ще трябва да намеря начин и да скоча до Патая, там също е зима, но е пълно със снежанки! 😀😀😀
  • Браво, Юри! Глас, нищо че не може 😁

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...