В Минералната Баня
Край шубраците в гората,
сред студената река,
малка рибка - под водата
потреперваше с уста!
Тя се готвеше да скочи -
над отвесните скали -
в топло вирче да прескочи,
оградено със стени
от зелени - мокри клонки
и подгизнали дърва.
С тежки каменни отломки,
малко шума и трева.
Но наблизо, край върбата
се спотайваше Лисан!
С дълга въдица в ръката
бе намислил хитър план:
Всички рибки да премята
уж над “малката” скала,
и да готви с тях в тревата
вкусна рибена чорба!
Рибката - разгледа бента
със главата над вода,
и разбра, че във момента
е пред истинска беда:
Невъзможен - бе отскока
към миришещия вир!
Там скалата - бе висока,
по-голяма от Памир!
Тя реши - да се възползва
от добрия, мил Лисан.
Дръпна лъскавата корда...
и попадна във капан!
Падна - право във ръцете
на големия хитрец!
И направо - през хрилете
бе нанизана в конец!
Взе да диша малко трудно,
но от стреса се съвзе.
И пред Лиско, някак чудно
почна хитро да преде:
Аз съм малка, слаба рибка,
и не ставам за курбан.
Знам, сред тинята, колибка
на един голям шаран!
Ако скочиш с мен във вира,
в минералната вода,
ще го спипаш в язовира
за голямата глава!
Лиско, беше много хитър,
и с огромен апетит!
Много дълго - не разпитва.
За секунди бе навит!
Пусна рибката да плува -
да подиша свобода!
Да покаже - с кой зимува,
днес, шаранът под вода!
Припна, рибката в реката,
стигна гъстия шубрак.
И събуди - под водата
стар, огромен, речен рак!
Със тревога му разказа
тя за хитрия Лисан.
И с опашка - му показа
този алчен грубиян!
Ракът - страшно се ядоса,
мерна Лиско на брега.
Щом - водата той докосна
го защипа за крака!
В храсталака го замъкна,
там нахока го добре!
Лиско... целият помръкна,
с глас започна да реве:
Стига! Стига! Обещавам!
Няма рибки да ловя!
Всеки ден ще ги гощавам
със комари през деня!
Няма вече - да ги мамя!
Ще ги пазя в този вир!
В Минералната ни Баня
ще играем всички в мир!
Юри
Йовев
Януари
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
