Всяко чудо бùло три минути.
Мойто, трае вече три недели.
Слънцето зад ъгъл се притули.
Облаци над мен са се засмели.
Влюбих се, че чак се и загубих
в дебрите на треска от любов.
Всяка дума вятър е куршумен,
тътен - предсърдечният ми зов.
Той не чува полъха в листака.
От любовта ми и хабер си няма.
В туй море до пояс се нахаках -
в морето от любов-самоизмама.
Аз плувам из фантазиите само.
Във морето, плувам кат' дърво.
И диря, за плача си крепко рамо -
да изляза от морето... на любов.
:)
© Морско конче Всички права запазени