В моя залез
В моя залез
Си лилавото
И в плътта ти са останали
Моментите на слабост
Но аз съм там
И чувам мъничко като часовник тракане
И по масата
Личат белезите ти от снощи
И аз плача
Плача защото не мога да те имам
Защото късно се научих как да искам
И залязвам
И в моя залез
Си избрана
Да блестиш
Секунда още и те няма
Секунда още ми е останала
И можехме да бъдем
Толкова бледи от любов
И толкова зачевани от обичане
Но не ни е останало капчица бъдеще
Защото си изгубихме времето
До тук да тичаме
И сега ми липсваш
Повече отколкото те познавам
В ръката си държа фотография на която си момиче
А в спомените ми си в моя залез
25 юни 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
