В тази тъмница –
останах сама,
прегърбена жрица –
зрънцата броя. В самота.
Дали ще покълнат?
В мойта душа.
Дали ще се върнат?
С нови крила.
Сред хиляди стонове.
В мрака заслушана,
търся твойта следа.
Малката стъпка –
безшумна, незрима, любима.
Да ми върне деня.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени