В мъглата...

6.05.2023 г., 9:08 ч.

Поезия

251 3 3

И слънцето скри се,

луната изгря,

нощта прероди се,

и спусна се гъста мъгла.

И гарванът кацна

на клона на дъб,

вълкът изкачи се

на най-високия ръб.

Погледна луната,

наддавайки вой,

а гарванът си разпери крилата,

в долината настана покой

И всичко е тихо,

и тегне нощта,

от мъглата жена появи се,

и черната птица кацна на нейната топла ръка

Вълкът легна в краката и,

луната почти зад хълма се скри,

гарванът леко с глава погали косата и,

а навън постепено се зазори.

Мълчаха и гледаха изгрева.

Слънцето нежно протегна свойте лъчи.

Мъглата леко издигна се

и около тях започна отново живот да звучи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.