В мъглата...
И слънцето скри се,
луната изгря,
нощта прероди се,
и спусна се гъста мъгла.
И гарванът кацна
на клона на дъб,
вълкът изкачи се
на най-високия ръб.
Погледна луната,
наддавайки вой,
а гарванът си разпери крилата,
в долината настана покой
И всичко е тихо,
и тегне нощта,
от мъглата жена появи се,
и черната птица кацна на нейната топла ръка
Вълкът легна в краката и,
луната почти зад хълма се скри,
гарванът леко с глава погали косата и,
а навън постепено се зазори.
Мълчаха и гледаха изгрева.
Слънцето нежно протегна свойте лъчи.
Мъглата леко издигна се
и около тях започна отново живот да звучи...
© Свещен Огън All rights reserved.
