9.02.2008 г., 22:11 ч.

В най-тъмните мигове 

  Поезия » Бели стихове
761 0 3

В най-тъмните си часове

аз чакам теб...

Не, че вярвам, че ще дойдеш,

но не ми остана нищо друго.

Остави ми спомена

за теб поне, не взимай и него…

всичко ти дадох, а малко имам.

 

В най-светлите си моменти

аз се сещам за теб,

защото ти единствен ми даряваш светлина.

 

Сутрин рано -

аз съм жива отново само заради теб.

Вечер късно - аз заспивам,

за да имам теб,

нали мечтите са безплатни,

сълзите не струват пари…

 

Не вярвам в приказки,

не се осланям на молитви,

свикнала съм…

Но сега се моля,

спаси ме, преди да се предам,

бъди с мен… защото за първи път

не ме е страх да кажа, че те обичам.

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много стиха,но не и заглавието...Кой измисли тази мода?Имаме си толкова хубави български думи.Дразня се като видя заглавие на стих на английски и дори не го чета.Твоя го прочетох случайно...Поздрав!!!
  • Хубаво пишеш, а си толкова млада!
    много ми харесва. с обич, Лора.
  • тъжно и красиво,едновременно.не съм сигурна,но ми се струва че на последния стих си изпуснала'път'(за първи път)иначе,наистина ми хареса,поздрави!
Предложения
: ??:??