В най-тъмните мигове
В най-тъмните си часове
аз чакам теб...
Не, че вярвам, че ще дойдеш,
но не ми остана нищо друго.
Остави ми спомена
за теб поне, не взимай и него…
всичко ти дадох, а малко имам.
В най-светлите си моменти
аз се сещам за теб,
защото ти единствен ми даряваш светлина.
Сутрин рано -
аз съм жива отново само заради теб.
Вечер късно - аз заспивам,
за да имам теб,
нали мечтите са безплатни,
сълзите не струват пари…
Не вярвам в приказки,
не се осланям на молитви,
свикнала съм…
Но сега се моля,
спаси ме, преди да се предам,
бъди с мен… защото за първи път
не ме е страх да кажа, че те обичам.
© Лора All rights reserved.
не съм сигурна,но ми се струва че на последния стих си изпуснала'път'(за първи път)иначе,наистина ми хареса,поздрави!