2.04.2006 г., 10:22

В НЕЗНАЕН ДЕН, В НЕЗНАЕН ЧАС

1.5K 0 2

 

На Кр.Н.

 

“В живота всичко се връща

в незнаен ден, в незнаен час

и не трябва ти да се мръщиш!” –

написал бе някой от нас.

 

Добро ненаказано няма.

И за злото дано да важи!

На кого затуй какво правиш

по-внимателна бъди ти!

 

В живота всички се връщало

в незнаен ден, в незнаен час.

Не съм фаталист, но в думите горни

отдавна повярвах аз.

 

Били писани през някой минал век

от страдал, вероятно много, човек.

Неумолими са те

като съдбата на всеки от нас,

в която, ми казват, че

за всичко си имало свой час.

 

Но съдбата си можеш да промениш,

когато си упорит ти.

А злото да изкупиш не можеш ,

дори с много пари!

 

“В живота всичко се връщало

в незнаен ден, в незнаен час!”

На кого ли това ще се случи –

може би на някой от нас?

 

“В живота всичко се връща

в незнаен ден, в незнаен час!

Добро ненаказано няма!

И за злото го вярвам аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мненията! Стефане, прав си. Ако имам настроение да се върна към това (защото ми напомня за една пресна случка) задължително ще последвам съвета ти. Силвия, не се старая към реванш. Но в живота си нямам и не ще оставя след себе си неплатени дългове за добро или зло. В противен случай, онези, които правят зло с някаква цел, ще остават безнаказани и ще се мислят за всесилни. Никога не посягам пръв, но след това просто отговарям еквивалентно по горните съображения. Може и да греша, но съм такъв.
  • Хубава е идеята, но е добре да се обърне внимание на места броя на сричките защото се губи малко ротъма!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...