6.11.2013 г., 9:01  

В нищото

721 0 10

В нищото


В девет октави

и в няколко аколади

( калиграфски

разхвърляни

върху листите)

се роди завистта

и веднага намрази

любовта

в многоликата истина.

 

Не разбрахме

тогава

какво предстои. 

Не доказва(х)ме

никому своето.

Аз все още съм

неговата мелодия,

а пък той

все още  боботи

с баса си

(своята партия!)

в ниското.

 

Не напуснали

родните си

октави

вплетени

в дисонантното ежедневие

на невежата

изпълнителска суета

търсим

своето избавление.


В нищото! Тук и сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лина не е човек, Ани, псевдоним е. Светлана е човек. Съжалявам за заблудата. Нищо трагично не се е случило.
  • Светлана има имен ден на 6 февруари, когато православната църква чества деня на Св. Фотий. Името има гръцки произход и идва от думата photos - светлина. Българските корени на името Светла идват от времето на славяните. Благодаря ти, Ани, но не празнувам днес. Ще се опитам да бъда здрава, но за влюбена- не поемам ангажимент да бъда
  • Вили, благодаря ти!
  • Хареса ми тази иносказателност! А драмата...е в края.Wali/Виолета Томова/
  • Благодаря Ви
    Зем, съзвучие от два тона не е акорд... и няма как да стане. В това е част от уловката на образността
    Виолета, може би
    Кети, съгласна съм с мнението ти
    Санвали
    Краси Чернев - впечатлена съм за пореден път от способността ти да разплиташ загадки. За мен е чест!

    Най-искрено и сърдечно Благодаря на Човекът, написал ми на личната поща този коментар:
    Опозицията любов-завист,родена още от кутията на Пандора,се е разтегнала във времепростронството на деветте октави и няколкото аколади.Който носи любовта, носи и истината, а който носи истината се е самообрекъл да носи и кръста на дисонантното ежедневие. Само че "нищото" е абстракция. Може би избавлението е "тук и сега".
    Още веднъж-Благодаря Ви!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...