21.03.2012 г., 14:57 ч.

В нощта на моята душа 

  Поезия
665 0 0



В нощта на моята душа


В нощта на моята душа

се сгуши ти и слънцето изчезна;

не ще успея аз да утеша

тъгата ти в нощта беззвездна.

Кръвта изстина, мина цяла вечност,

в двореца на греха лежахме двама,

изгубена, надеждата отнесе

последния копнеж, една измама.

И храмът стана тих, като пустиня,

а дяволът се сви срещу олтара,

животът във вселената застина

и аз си тръгнах, моят грях остана.

© Кат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??