В нощта на моята душа

В нощта на моята душа

В нощта на моята душа

се сгуши ти и слънцето изчезна;

не ще успея аз да утеша

тъгата ти в нощта беззвездна.

Кръвта изстина, мина цяла вечност,

в двореца на греха лежахме двама,

изгубена, надеждата отнесе

последния копнеж, една измама.

И храмът стана тих, като пустиня,

а дяволът се сви срещу олтара,

животът във вселената застина

и аз си тръгнах, моят грях остана.