Mar 21, 2012, 2:57 PM

В нощта на моята душа 

  Poetry
664 0 0



В нощта на моята душа


В нощта на моята душа

се сгуши ти и слънцето изчезна;

не ще успея аз да утеша

тъгата ти в нощта беззвездна.

Кръвта изстина, мина цяла вечност,

в двореца на греха лежахме двама,

изгубена, надеждата отнесе

последния копнеж, една измама.

И храмът стана тих, като пустиня,

а дяволът се сви срещу олтара,

животът във вселената застина

и аз си тръгнах, моят грях остана.

© Кат All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??