В нощта на моята душа
В нощта на моята душа
се сгуши ти и слънцето изчезна;
не ще успея аз да утеша
тъгата ти в нощта беззвездна.
Кръвта изстина, мина цяла вечност,
в двореца на греха лежахме двама,
изгубена, надеждата отнесе
последния копнеж, една измама.
И храмът стана тих, като пустиня,
а дяволът се сви срещу олтара,
животът във вселената застина ...