29.12.2006 г., 15:13

В НОЩТА НА НОВА ГОДИНА...

2.7K 0 12

 

 

В нощта на Нова година

сърчице затуптя мило.

Подаде любопитно

своята малка глава

през покривката на снега.


Светът с усмивки го покори,

заслепи го заря от звезди.

А на сутринта …

кокичето се бе вледенило –

да живее то бе подранило!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение. Много.
  • Поздрав, Вили! Весели празници!
  • Нежно и тъжно...
    Поздрав!
  • "Подранило" Диана, "подранило"! И като всички "подранили неща" или наивни същества - лапнишаранчета (щом искаш по-весел коментар) животът му намира "цаката"! Реалност!
  • Ама че несправедливост!
    Първо фанфари, пък после да ти замръзне снагата от студ!
    Измисли го по- весело де!Какво е това кокиче на нова година!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...