Dec 29, 2006, 3:13 PM

В НОЩТА НА НОВА ГОДИНА...

  Poetry
2.7K 0 12

 

 

В нощта на Нова година

сърчице затуптя мило.

Подаде любопитно

своята малка глава

през покривката на снега.


Светът с усмивки го покори,

заслепи го заря от звезди.

А на сутринта …

кокичето се бе вледенило –

да живее то бе подранило!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение. Много.
  • Поздрав, Вили! Весели празници!
  • Нежно и тъжно...
    Поздрав!
  • "Подранило" Диана, "подранило"! И като всички "подранили неща" или наивни същества - лапнишаранчета (щом искаш по-весел коментар) животът му намира "цаката"! Реалност!
  • Ама че несправедливост!
    Първо фанфари, пък после да ти замръзне снагата от студ!
    Измисли го по- весело де!Какво е това кокиче на нова година!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....