В някой друг живот...
Ще те намеря в същия живот,
когато моя лик ще е различен.
Не, няма да те търся за любов!
(Аз никога не спрях да те обичам.)
Дали ще ме познаеш в тази среща,
когато старостта ни е надвила,
негодни за една и съща грешка -
нарочно пак да се разминем?...
Но... ти ще си останала момиче,
защото не порасна в друга приказка.
С годините пък аз, все по-циничен,
в какви ли не душѝ, бездомен скитал се...
Ръцете ти ще взема в длани,
понеже помниш топлината им.
Завинаги ще искам да остана,
но ти все никога не си сама...
Ще ме погледнеш с плачещи очи,
а внуците ти ще попитат, Кой съм?
- Това съм аз, поетът Данаил,
най-тъжния лирически герой!
А ти ще ги погалиш по косите
със нежността на пръстите ми влюбени.
Усмивката ми ще умре във тази мисъл,
че помежду ни всичко е загубено...
И ще си тръгна от поредно невъзможие,
с тъгата ти, попила в мойто рамо.
Душата ти във моята съм сложил,
но в някой друг живот ще бъдем двамата...
©тихопат.
Данаил Антонов
22.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
