Сърцето ти остана при нея,
а тук,
върху лицето ти – сълзите ù!
Как ще сещаш чувствата,
как ще живееш?!
В обичта
крадешком
не се наднича!...
Белязана,
раздялата тихо кърви –
само тя не падна на колене
пред кръста...
и сега
еретически странно мълчи,
че обречена е да ви съди...
а за прошка е късно!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени