В облаци те търся
В облаци те търся
Седя на старата пейка, сама,
загледана някъде в небесата.
Вече няколко часа съм така,
не свалям поглед от синевата.
Търся те из облаците бели,
уви, не мога да те намеря.
Още помня колко сме се смели.
От спомените искра догаря.
Сърцето ми неуморно тупти,
за някъде бърза и не спира.
Понякога случва се да боли,
не ще да ме остави на мира.
То още помни миговете с теб,
едва ли нявга ще ги забрави.
И продължава по пътя не лек,
но в миналото не ги остави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
