Седя на старата пейка, сама,

загледана някъде в небесата.

Вече няколко часа съм така,

не свалям поглед от синевата.

Търся те из облаците бели,

уви, не мога да те намеря.

Още помня колко сме се смели.

От спомените искра догаря.

Сърцето ми неуморно тупти,

за някъде бърза и не спира.

Понякога случва се да боли,

не ще да ме остави на мира.

То още помни миговете с теб,

едва ли нявга ще ги забрави.

И продължава по пътя не лек,

но в миналото не ги остави.