4.03.2020 г., 0:04

В Обратната...

638 1 0

 

В Обратната Безкрайност

на Началото...

 

В Обратната Безкрайност на Началото

и незабравеният допир на телата,

днес търся знак от Онова, останалото --

след щурият запой  на сетивата...

 

И áко днес, в действителност сегашна --

на попрището жизнено в средата* --

дилемата напред изгежда страшна,

отзад се блъскат спомени в мъглата,

 

но в този кратък интервал от Време

побира се и Вечността човешка...

Минаваме през нея все с проблеми

по метода на: опит и на грешка...

 

... Във тъжната картина на предзимата:

настръхнала от ветровете, строга,

Душите бяха култови съдини

за Любовта ни Ритуален огън...

 

Все още помнят кожата и устните

безброя некодирани послания,

но другите: през Времето пропуснати,

стоят на прага днес, без оправдания...

 

Тогава мислехме, че ще е трайна

Страстта, която властно ни привличаше

та затова допуснахме навярно --

да се въртим във óрбити различни...

 

Наивни за да вярваме в Съдбата,

че вечно тя ще бъде благосклонна

объркани  не схванахме Играта

предложена ни: ѝдолопоклонна...

 

Понякога се питаме: обаче

акó портал във Времето отворим --

Животът си, обидно еднозначен

със всичките ли грешки ще повторим!...

 

... А късно е сега за равносметка

и ровене в интимността на дните...

... От Вечността сигнална лампа светка,

подобно фар премигващ на скалите...

 

18.11.2017.                                 

*Данте Алигиери

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...