5.11.2020 г., 20:06

В очакване

621 0 0

Там, в обезлюдялото селце,

сгушена е стара къща,

майка с туптящо, радостно сърце,

чака своя син да се завръща.

 

В стаята пламти камина,

хляб, опечен на софрата,

червено вино от преди година,

да зарадва с него и снахата.

 

Извади и буркан със сладко,

от старата смокиня в двора,

отекна звън за кратко,

душа сви се от тревога.

 

"Да, разбирам ви, деца,

нищо догодина пак..."

От очите отрони се сълза,

лицето й потъна в мрак.

 

Моля те, Господи, дари ме,

с още време да съм жива,

син и внуци да прегърна,

да умра и аз щастлива!"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...