5.11.2020 г., 20:06

В очакване

614 0 0

Там, в обезлюдялото селце,

сгушена е стара къща,

майка с туптящо, радостно сърце,

чака своя син да се завръща.

 

В стаята пламти камина,

хляб, опечен на софрата,

червено вино от преди година,

да зарадва с него и снахата.

 

Извади и буркан със сладко,

от старата смокиня в двора,

отекна звън за кратко,

душа сви се от тревога.

 

"Да, разбирам ви, деца,

нищо догодина пак..."

От очите отрони се сълза,

лицето й потъна в мрак.

 

Моля те, Господи, дари ме,

с още време да съм жива,

син и внуци да прегърна,

да умра и аз щастлива!"

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...