Nov 5, 2020, 8:06 PM

В очакване

  Poetry
620 0 0

Там, в обезлюдялото селце,

сгушена е стара къща,

майка с туптящо, радостно сърце,

чака своя син да се завръща.

 

В стаята пламти камина,

хляб, опечен на софрата,

червено вино от преди година,

да зарадва с него и снахата.

 

Извади и буркан със сладко,

от старата смокиня в двора,

отекна звън за кратко,

душа сви се от тревога.

 

"Да, разбирам ви, деца,

нищо догодина пак..."

От очите отрони се сълза,

лицето й потъна в мрак.

 

Моля те, Господи, дари ме,

с още време да съм жива,

син и внуци да прегърна,

да умра и аз щастлива!"

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...