Чакам те, а срещата е толкова далече!
Времето лети протяжно, бавно...
Скучно ми е ежедневието вече,
но ще чакам! Това е неизбежно!
И в тези минутки на почивка,
спомням си за бързата ни среща...
Откраднат миг, усмивка...
Далече си, а сякаш си отсреща!
© Добромир Иванов Всички права запазени