В очакване....
Толкова далеч е пролетта,
а аз очаквам пролетното птиче,
кога ли ще се разтопи снега?
И то ще се стопи за мен в момиче.
Кога очите ми ще видят вечер,
в която залезът ще е красив?
Кога ще спре небето да ми пречи,
да я открия в другите звезди.
Ще търся я и също ще съм тъжен,
ще се запитам "кой ми я отне",
една луна изкривена във ръжен,
ще замълчи сред цялото небе.
Ще млъквам аз и сетне ще говоря,
едно небе ще скрие две съдби,
един човек пожертвал свойта воля,
ще чака ти да го спасяваш. Ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
