В очакване....
Толкова далеч е пролетта,
а аз очаквам пролетното птиче,
кога ли ще се разтопи снега?
И то ще се стопи за мен в момиче.
Кога очите ми ще видят вечер,
в която залезът ще е красив?
Кога ще спре небето да ми пречи,
да я открия в другите звезди.
Ще търся я и също ще съм тъжен,
ще се запитам "кой ми я отне",
една луна изкривена във ръжен,
ще замълчи сред цялото небе.
Ще млъквам аз и сетне ще говоря,
едно небе ще скрие две съдби,
един човек пожертвал свойта воля,
ще чака ти да го спасяваш. Ти!
© Димитър Димчев All rights reserved.
