бармах (Леонид Стоянов)
103 724
21.11.2007 г., 17:17 ч.

В очакване 

  Поезия » Любовна
608 0 15

Обгърнат с цветовете на нощта,

навън снегът на спомена вали

и зимата във моята душа

настъпи, още щом замина ти.

 

Късно е. Градът отдавна е заспал.

Не спят обаче моите мечти.

Недей да смяташ, че съм се предал,

но не е лесно да си сам, нали?

 

Вървейки бавно по паважа,

в тишината покрай мен, във мрака,

мисля, е добре, ако ти кажа,

че все още някой тук те чака.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??