Обгърнат с цветовете на нощта,
навън снегът на спомена вали
и зимата във моята душа
настъпи, още щом замина ти.
Късно е. Градът отдавна е заспал.
Не спят обаче моите мечти.
Недей да смяташ, че съм се предал,
но не е лесно да си сам, нали?
Вървейки бавно по паважа,
в тишината покрай мен, във мрака,
мисля, е добре, ако ти кажа,
че все още някой тук те чака.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
