27.02.2011 г., 17:20 ч.

В очакване... 

  Поезия » Любовна
644 0 4

Скалите спират ударите на прибоя.

Една звездица пада в нощта.

Стоя на кея, прегърната от зноя...

Очаквам допира на твоята ръка.

 

Обгръщам тяло в старата си шуба,

студът пронизва кости и душа.

Надежда и очакване за чудо,

не се отказвам... вярвам в тях сега.

 

Замина толкова отдавна.

И нямам вест от пролетта.

По теб очите си изплаках,

да се завърнеш моля се сега.

 

Угасна пламъкът в очите

на всички чакащи на този кей.

Не се отказвам - ще те чакам,

дори косата ми да побелее.

 

Години да дълбаят бръчки в моето лице.

Не ще угасне надеждата в душата....

Последна тя със мене ще умре!

 

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??