27 feb 2011, 17:20

В очакване... 

  Poesía » De amor
646 0 4

Скалите спират ударите на прибоя.

Една звездица пада в нощта.

Стоя на кея, прегърната от зноя...

Очаквам допира на твоята ръка.

 

Обгръщам тяло в старата си шуба,

студът пронизва кости и душа.

Надежда и очакване за чудо,

не се отказвам... вярвам в тях сега.

 

Замина толкова отдавна.

И нямам вест от пролетта.

По теб очите си изплаках,

да се завърнеш моля се сега.

 

Угасна пламъкът в очите

на всички чакащи на този кей.

Не се отказвам - ще те чакам,

дори косата ми да побелее.

 

Години да дълбаят бръчки в моето лице.

Не ще угасне надеждата в душата....

Последна тя със мене ще умре!

 

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??