В очакване...
Скалите спират ударите на прибоя.
Една звездица пада в нощта.
Стоя на кея, прегърната от зноя...
Очаквам допира на твоята ръка.
Обгръщам тяло в старата си шуба,
студът пронизва кости и душа.
Надежда и очакване за чудо,
не се отказвам... вярвам в тях сега.
Замина толкова отдавна.
И нямам вест от пролетта.
По теб очите си изплаках,
да се завърнеш моля се сега.
Угасна пламъкът в очите
на всички чакащи на този кей.
Не се отказвам - ще те чакам,
дори косата ми да побелее.
Години да дълбаят бръчки в моето лице.
Не ще угасне надеждата в душата....
Последна тя със мене ще умре!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
