2.01.2010 г., 14:23

В очакване на януари

767 0 2

Изгубих те, а даже не съм те притежавала.

Болезнено е, щом фантазиите на прах превръщат се.

Влюбих се, когато снеговете натежаваха,

сега декември е и снеговете пак завръщат се.

 

Горчиво е и онзи вкус на гняв на устните

засилва се, когато спомените с теб обгръщат ме.

Но късно е, решенията взети са и виждат се.

В очакване на януари, усмихвам се и мислено прегръщам те.

 

Не ти се сърдя, че искаш да обичаш и да си обичан…

Аз просто закъснях, обикнах, не намерих време да призная.

Ще продължа, ще вървя през преспите, ще дишам…

Сърцето ми е само мускул, ще те преживея, зная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Философът в мен ми казва, че е само мускул. Относно гордостта-наследствена е :D Радвам се, когато има хора, които четат и между редовете, долавяйки именно теми, които съм искала да засегна.
  • Наистина се радвам, че ти е харесало! Относно писането по-често- никога не спирам да пиша, но както се вижда, рядко публикувам.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...