Jan 2, 2010, 2:23 PM

В очакване на януари

  Poetry » Other
766 0 2

Изгубих те, а даже не съм те притежавала.

Болезнено е, щом фантазиите на прах превръщат се.

Влюбих се, когато снеговете натежаваха,

сега декември е и снеговете пак завръщат се.

 

Горчиво е и онзи вкус на гняв на устните

засилва се, когато спомените с теб обгръщат ме.

Но късно е, решенията взети са и виждат се.

В очакване на януари, усмихвам се и мислено прегръщам те.

 

Не ти се сърдя, че искаш да обичаш и да си обичан…

Аз просто закъснях, обикнах, не намерих време да призная.

Ще продължа, ще вървя през преспите, ще дишам…

Сърцето ми е само мускул, ще те преживея, зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Философът в мен ми казва, че е само мускул. Относно гордостта-наследствена е :D Радвам се, когато има хора, които четат и между редовете, долавяйки именно теми, които съм искала да засегна.
  • Наистина се радвам, че ти е харесало! Относно писането по-често- никога не спирам да пиша, но както се вижда, рядко публикувам.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...