12.11.2007 г., 8:49 ч.

В очите на един умиращ ден 

  Поезия
579 0 21

В очите на един умиращ ден,
след блясъка на гаснещия залез,
душата ми подтичва, и не ме боли,
научих се да бъда... без да плача.
Приучих се да бъда търпелива,
да слушам безвъпросно тишината.
и в дъното на празната си чаша,
да се обличам цялата в надежда.
И отлетелите сезони от очите ми
при мен се връщат с нежен трепет,
от набръчканите калдаръми на нозете ми
не останаха  следи... и памет.

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??