В очите на един умиращ ден
В очите на един умиращ ден,
след блясъка на гаснещия залез,
душата ми подтичва, и не ме боли,
научих се да бъда... без да плача.
Приучих се да бъда търпелива,
да слушам безвъпросно тишината.
и в дъното на празната си чаша,
да се обличам цялата в надежда.
И отлетелите сезони от очите ми
при мен се връщат с нежен трепет,
от набръчканите калдаръми на нозете ми
не останаха следи... и памет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
