28.02.2021 г., 10:53

В очите ти живот по- нов щом видя

926 1 5

От радостта било или от мъка,

превръщам се във силует и плача.

Не ти обръщам гръб аз за разлъка,

не искам да ме виждаш плачещ в здрача.

Понякога пробождаш ме с жилата

на бледите съмнения и падам.

Не ми личи, нали... а тя, душата

ранена е... боли ме... тихо страдам.

 

Но никога не ще ти го покажа.

В страданието, мила, пак съм твой

и както винаги с любов ще кажа

" Прекрасна си! "  и " Ти си ангел мой! " .

Какво, че днес сърцето ми се пука.

Прощавам ти за думите горчиви,

защото знам, че утре ще си друга

и с теб ще имам мигове щастливи.

 

Не бива егото над мен да властва,

не мога в гордостта си да се влюбя.

И обичта с търпение израства,

и чувствайки те, теб не ще изгубя.

Внимавам с нещо да не те обидя.

Каквато си, такава те желая.

В очите ти живот по- нов щом видя

светът ми се променя... и мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...