От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата
на бледите съмнения и падам.
Не ми личи, нали... а тя, душата
ранена е... боли ме... тихо страдам.
Но никога не ще ти го покажа.
В страданието, мила, пак съм твой
и както винаги с любов ще кажа
" Прекрасна си! " и " Ти си ангел мой! " . ...