8.07.2018 г., 11:07

В очите ти виждам небето

1.6K 7 9

В очите ти виждам небето

                                     На теб, моя Любов!

 

Закърпих в сърцето ти старата рана,

от нищото някак си ти ме спаси.

В мен любовта ти дълбоко остана,

обикнах те силно и моля, прости!

 

Прости, че страстно и днес те обичам,

че ти не можеш да бъдеш без мен!

Завинаги твой съм, дори не отричам,

до полуда още от теб съм пленен.

 

Решаваме заедно всички проблеми,

до мен си при всяка моя неволя.

И ако знаеш колко време отне ми

душата за теб така да разголя?!

 

В радостни дни, дори и в тревога,

винаги в мен ще намираш опора!

Без теб да дишам просто не мога,

теб да обичам, не, нямам умора!

 

Всичко за мен си, всичко, което

исках преди, но само мечтах.

Сега в очите ти виждам небето,

с теб чувам само радостен смях!

 

07.07.2018 г.                Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много искрено!
  • Благодаря ви, прекрасни хора, Лиа, Лили, Електра, Младен, Меги, Албенче и Гавраил, че харесахте, оценихте и коментирахте този стих! Благодаря и на вас, които поставихте в любими! Бъдете щастливи и обичайте любимите си хора!
  • Любовта е надежда и изпитание.
    Поздравление!
  • С Младен.Зад този стих виждам красивата ти душа!Поздравявам те, Приятелю!
  • Прекрасно е, Велине!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...