В олука вятърът на флейта свири
Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! -
и спре ли тя – и той застива!
Подушва със наведена глава...
Фасон на прелъстител му отива!
Красавицата спира тук и там,
кокетно себе си почиства.
Глава назад обръща – той е там,
очите светят. Колко му се иска!...
Като в хипноза стъпва той напред,
но мацката озъбва се свирепо,
изсъсква тихо сладуранката наглед -
на място мераклията „залепва”.
Но не забравя той защо е тук,
макар нехайно лапичка да ближе.
Врабчетата от кривия олук
са зрители на свалката отблизо.
Играта вече е към своя край
и хубавицата с опашка трепва.
Нагонът пак ще тържествува май...
Котакът на гърба й в миг се метва.
Захапва нежно пухкавия врат,
на ласките му тя се подчинява...
Не, няма вече връщане назад –
и кротка, с гърлен стон му се отдава...
Врабчетата, прехласнати, за миг
пред любовта да мигат даже спират...
На тайнството моментът е велик...
В олука вятърът на флейта свири!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
