В онзи ден проклет
Не ме отпращай днес! Не!
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща.
Ти прегръщаше ме, а сега аз - черната земя.
Дълго сили нямах за таз гледка тъй зловеща.
А ще позволиш ли, там горе, до теб да долетя?
Не размахвай пръст сърдито.
От радост плача, че близо съм до теб.
Няма те и небето от сажди е пропито,
щом завинаги очи затвори в онзи ден проклет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
