The_gold_f (Веселина Костадинова) The_gold_f (Веселина Костадинова)
93
Jan 22, 2009, 11:32 AM

В онзи ден проклет

  Poetry
1.1K 0 5
 

Не ме отпращай днес! Не!

Не гледай ме с болка в очите!

Нека цветя ти донеса поне,

че отдавна пресъхнаха сълзите.

 

Векове изминаха от последната ни среща.

Ти прегръщаше ме, а сега аз - черната земя.

Дълго сили нямах за таз гледка тъй зловеща.

А ще позволиш ли, там горе, до теб да долетя?

 

Не размахвай пръст сърдито.

От радост плача, че близо съм до теб.

Няма те и небето от сажди е пропито,

щом завинаги очи затвори в онзи ден проклет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • grisha (Преси)
    grisha (Преси)
    знаеш мнението ми мило!това е много силен стих!знам с колко болка го написа!гушкам те!
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    "От радост плача, че близо съм до теб.

    Няма те и небето от сажди е пропито,

    щом завинаги очи затвори в онзи ден проклет!"
    !
  • The_gold_f (Веселина Костадинова)
    The_gold_f (Веселина Костадинова)
    Благодаря! И аз те прегръщам, Гале! Относно творението ми и ритъма. . .Опитвам и ще опитвам!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
    Много ми хареса стихът ти!!!
  • zahvurlen (Александър Охрименко)
    zahvurlen (Александър Охрименко)
    Бе и аз това с чувствата искам да кажа...
    Наистина има някакъв заряд от болка, просто се опитвай да го съсредоточиш - изпипвай мааалко повече нещата си, погледнах няколко твои назад - просто ритъма лееко се разминава.
    Ми... всъщност на мене ми напомни.
    За добро го казваме - изпипвай нещата мааалко повече и ще стават чудесни.
    Поздрави

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0