19.05.2021 г., 10:23

В отговор на Страстта

1.5K 2 20

На пръсти във съня ми влизаш

Дори не зная кой си...

Прегръщаш ме

въздушно, нежно...

Целуваш ме, за първи път,

а сякаш за последно...

Дъхът ти топъл, сладък,

ме обвива...

Красив си!

Боже,

колко си красив!...

Мъжествен, ала нежен...

А пръстите ти...не са пръсти...

Те сякаш са коприна...

Пера от лебед...

Красив си!

Боже, колко си красив...

Отне дъха ми...

и всяка моя, земна сила...

Проникна в мислите ми,

във съня ми...

Превзе душата ми

и тялото ми подчини...

на свойта, мъжката си сила...

Със любовта и с нежността си -

покори ме...

Обсеби ме!

Аз цяла нощ бях твоя...

А после, нежно ме целуна...

В съня ми някъде потъна...

Ти...

Непознатият чаровник...

Без думи,

обладал душа и тяло...

Обикнах те...

Безумно!

И бях безсрамна...

И любих те...

като, че утре няма...

В ръцете ти стопих се...

Като бенгалски огън, палих се,

искрях, изгарях...

От сладка болка...

крещях и смях се, плаках...

Отиде си...

Остави ме в горещите постели

Но те запомних!

Запомних, как те пожелах...

Запомних чувството...

и красотата...

Какво е, страстно, 

някого да любиш...

Сънят напусна ме,

а чувството остана...

...

Кафето си спокойно пия...

На булеварда...

Старата чаршия...

Къдрица, в пръстите си вия...

А вятърът, мръсникът стар,

невинно, закачливо,

копринената рокля ми повдига...

Играе си, лудува!

Гърдите ми,

гальовно някак си докосва,

по кожата ми нежно пъпли...

А аз кафенцето си пия...

Нехайно уж, разглеждам си тълпата...

А всъщност...

Зная, че го търся...

Чаровният любовник от съня ми...

Дали е само сън...

Творение на нощни страсти...

Или те има...някъде във таз Вселена...

Припомня ми сърцето

снощните ти ласки...

Когато,...

някой ме докосва ...

С перо от лебед...по бедрото...

О, Боже...

Колената се подгъват...

Пред мене е среднощният чаровник...

И по-красив дори е от в съня ми...

Очи в очи се пламенно заключват...

Дъхът не стига...

Горещо е...горещо!

Останалото...

само ние...и хотелска стая...

до старото кафе,

на...старата чаршия...знае...

 

Valentina  N. V. (Mitova)

18/05/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога да. Но често е споделяне на всевъзможни сърбежи даже без косвена връзка с творбата. Предлагам дискусията на тема коментари да продължи във форума. Там пишете мнения, предложения, впечатления... Има създадена тема. И анкета има. Вие с Ив сте отскоро в сайта и сигурно не сте запознати. Прочетете коментарите там. Тук пишем под конкретна творба, в която става дума за съвсем други неща. Изместваме темата и водим разговор.
  • Ив, създайте си тема във форума и я обсъждайте, щом искате широка дискусия, а не чатене по двойки. Никой не пречи на авторите да общуват. Просто има регламент как и къде да става това. Коментарите трябва да имат връзка с творбата, не да се израждат в развлекателни разговори. Нека всеки, преди да натисне ,,добави коментар", се запита наистина ли добавя коментар към творбата.
  • Ив, Иринка, благодаря за обяснението...Доста ми е странно, защо, изтриват коментари...Ако са нецензурни...О.К. , но мнение...Както и да е...А чат, не е лична поща...В лична поща, не мога да разговарям както тук да речем 5- 6 човека да виждат и коментират...Ако това се смята за чат...Паленка, Благодаря ти!❤А и на всички останали прочели ме...❤
  • Явно изтритите отпадат от бройката.
    Има изтрити. Но те не бяха важни. Задявахме се. Без малко да прекалим🤭
  • Щом владее съня ти, страст е! И от еротичен красив сън да се превърне в реална страстна нощ! Пожелавам!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...