На пръсти във съня ми влизаш
Дори не зная кой си...
Прегръщаш ме
въздушно, нежно...
Целуваш ме, за първи път,
а сякаш за последно...
Дъхът ти топъл, сладък,
ме обвива...
Красив си!
Боже,
колко си красив!...
Мъжествен, ала нежен...
А пръстите ти...не са пръсти...
Те сякаш са коприна...
Пера от лебед...
Красив си!
Боже, колко си красив...
Отне дъха ми...
и всяка моя, земна сила...
Проникна в мислите ми,
във съня ми...
Превзе душата ми
и тялото ми подчини...
на свойта, мъжката си сила...
Със любовта и с нежността си -
покори ме...
Обсеби ме!
Аз цяла нощ бях твоя...
А после, нежно ме целуна...
В съня ми някъде потъна...
Ти...
Непознатият чаровник...
Без думи,
обладал душа и тяло...
Обикнах те...
Безумно!
И бях безсрамна...
И любих те...
като, че утре няма...
В ръцете ти стопих се...
Като бенгалски огън, палих се,
искрях, изгарях...
От сладка болка...
крещях и смях се, плаках...
Отиде си...
Остави ме в горещите постели
Но те запомних!
Запомних, как те пожелах...
Запомних чувството...
и красотата...
Какво е, страстно,
някого да любиш...
Сънят напусна ме,
а чувството остана...
...
Кафето си спокойно пия...
На булеварда...
Старата чаршия...
Къдрица, в пръстите си вия...
А вятърът, мръсникът стар,
невинно, закачливо,
копринената рокля ми повдига...
Играе си, лудува!
Гърдите ми,
гальовно някак си докосва,
по кожата ми нежно пъпли...
А аз кафенцето си пия...
Нехайно уж, разглеждам си тълпата...
А всъщност...
Зная, че го търся...
Чаровният любовник от съня ми...
Дали е само сън...
Творение на нощни страсти...
Или те има...някъде във таз Вселена...
Припомня ми сърцето
снощните ти ласки...
Когато,...
някой ме докосва ...
С перо от лебед...по бедрото...
О, Боже...
Колената се подгъват...
Пред мене е среднощният чаровник...
И по-красив дори е от в съня ми...
Очи в очи се пламенно заключват...
Дъхът не стига...
Горещо е...горещо!
Останалото...
само ние...и хотелска стая...
до старото кафе,
на...старата чаршия...знае...
Valentina N. V. (Mitova)
18/05/2021
© Valentina Mitova Всички права запазени