19 мая 2021 г., 10:23

В отговор на Страстта

1.5K 2 20

На пръсти във съня ми влизаш

Дори не зная кой си...

Прегръщаш ме

въздушно, нежно...

Целуваш ме, за първи път,

а сякаш за последно...

Дъхът ти топъл, сладък,

ме обвива...

Красив си!

Боже,

колко си красив!...

Мъжествен, ала нежен...

А пръстите ти...не са пръсти...

Те сякаш са коприна...

Пера от лебед...

Красив си!

Боже, колко си красив...

Отне дъха ми...

и всяка моя, земна сила...

Проникна в мислите ми,

във съня ми...

Превзе душата ми

и тялото ми подчини...

на свойта, мъжката си сила...

Със любовта и с нежността си -

покори ме...

Обсеби ме!

Аз цяла нощ бях твоя...

А после, нежно ме целуна...

В съня ми някъде потъна...

Ти...

Непознатият чаровник...

Без думи,

обладал душа и тяло...

Обикнах те...

Безумно!

И бях безсрамна...

И любих те...

като, че утре няма...

В ръцете ти стопих се...

Като бенгалски огън, палих се,

искрях, изгарях...

От сладка болка...

крещях и смях се, плаках...

Отиде си...

Остави ме в горещите постели

Но те запомних!

Запомних, как те пожелах...

Запомних чувството...

и красотата...

Какво е, страстно, 

някого да любиш...

Сънят напусна ме,

а чувството остана...

...

Кафето си спокойно пия...

На булеварда...

Старата чаршия...

Къдрица, в пръстите си вия...

А вятърът, мръсникът стар,

невинно, закачливо,

копринената рокля ми повдига...

Играе си, лудува!

Гърдите ми,

гальовно някак си докосва,

по кожата ми нежно пъпли...

А аз кафенцето си пия...

Нехайно уж, разглеждам си тълпата...

А всъщност...

Зная, че го търся...

Чаровният любовник от съня ми...

Дали е само сън...

Творение на нощни страсти...

Или те има...някъде във таз Вселена...

Припомня ми сърцето

снощните ти ласки...

Когато,...

някой ме докосва ...

С перо от лебед...по бедрото...

О, Боже...

Колената се подгъват...

Пред мене е среднощният чаровник...

И по-красив дори е от в съня ми...

Очи в очи се пламенно заключват...

Дъхът не стига...

Горещо е...горещо!

Останалото...

само ние...и хотелска стая...

до старото кафе,

на...старата чаршия...знае...

 

Valentina  N. V. (Mitova)

18/05/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога да. Но често е споделяне на всевъзможни сърбежи даже без косвена връзка с творбата. Предлагам дискусията на тема коментари да продължи във форума. Там пишете мнения, предложения, впечатления... Има създадена тема. И анкета има. Вие с Ив сте отскоро в сайта и сигурно не сте запознати. Прочетете коментарите там. Тук пишем под конкретна творба, в която става дума за съвсем други неща. Изместваме темата и водим разговор.
  • Ив, създайте си тема във форума и я обсъждайте, щом искате широка дискусия, а не чатене по двойки. Никой не пречи на авторите да общуват. Просто има регламент как и къде да става това. Коментарите трябва да имат връзка с творбата, не да се израждат в развлекателни разговори. Нека всеки, преди да натисне ,,добави коментар", се запита наистина ли добавя коментар към творбата.
  • Ив, Иринка, благодаря за обяснението...Доста ми е странно, защо, изтриват коментари...Ако са нецензурни...О.К. , но мнение...Както и да е...А чат, не е лична поща...В лична поща, не мога да разговарям както тук да речем 5- 6 човека да виждат и коментират...Ако това се смята за чат...Паленка, Благодаря ти!❤А и на всички останали прочели ме...❤
  • Явно изтритите отпадат от бройката.
    Има изтрити. Но те не бяха важни. Задявахме се. Без малко да прекалим🤭
  • Щом владее съня ти, страст е! И от еротичен красив сън да се превърне в реална страстна нощ! Пожелавам!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...