Прости, приятелю, че не успях,
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина,
в очите - свят, в сърцето - песен.
Сега мълчи небето в тишина,
и дъжд се лее, като в тъжна есен.
Ще те откриваме във всеки ред,
във всеки полъх с вяра и надежда,
а думите - градени от кирпич,
дом ще са ни в книгите ти прежни! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация